Раждането на един квартален парк
Проектант Хоум Гарден” ЕООД
Инвеститор: СО район „Овча купел
текст: ланд. арх. Иван Райков
Реалността на родните панелни квартали е до болка позната на всички – междублоковите пространства са заети или от никнещи като гъби строежи, или от запустели и обрасли градинки, където тук-там се подава ръждясала катерушка… Единици са опитите за облагородяване на средата, в която протича ежедневието ни. като често добрата инициатива на ентусиастите бива опорочена от вандали за кратко време. Възможностите за разходка и отдих в квартала са сведени до близкото кафе, около което има хаотично засадени няколко храста и набързо поставените пейки до входа на блока.
На фона на тази „идилична“ картина сме благодарни на всяка нова мащабна идея за подобряване и развитие на околното пространство. Така се случи и тук: квартален парк „Овча купел“ е реалност. По инициатива на кмета на Район „Овча купел“, г-н Пламен Йорданов, една мечта се сбъдва. За невъзможно кратките срокове (2 месеца) жителите на комплекс „Овча купел“ се сдобиват с единствения в целия квартал парк. Координатор и изпълнител на работния процес е фирма „Хоум Гарден.
Поле на действие става междублоково пространство в непосредствена близост до детска градина – близо седем декара пустееща площ, непривлекателна и неуютна през деня, тъмна и зловеща вечер.
Като всяко такова начало и тук всичко започва на хартия. Добрата основа, която гарантира качество на реализацията, е професионално разработеният от фирма „Хоум Гарден“ проект за паркоустройство и благоустройство.
Основа за всяка композиция е формата, големината и функцията на пространството. Разработката е подчинена на тезата за пълноценно наситена среда за отдих, където трябва да намерят своето място различни възрастови групи от населението. Тъй като в квартала преобладават младите семейства с едно или повече деца, основната идея е: игра в уютна и богато озеленена среда.
След множество ескизни варианти е синтезирано крайното решение. Обособени са три зони: „Активен отдих и развлечения “, „Социални контакти“, „Пасивен отдих“. Характерът на композицията не позволява строго разграничаване на отделните зони и затова те се припокриват и допълват в различна степен за отделните ядра на парка. Отделният посетител намира различно приложение според моментното настроение, което е друга причина за многопластовост на елементите на средата.
Линеарната форма на пространството е определяща за характера на композицията и разположението на основните функционални ядра. Меката форма на кръга и дъгата е
контрапункт на острата геометрия на меж-дукварталните пространства и сградите.
• Площадно пространство:
Площадното пространство е център на
композицията, своеобразна фокусна точка, място за събиране на повече хора, за провеждане на общи празненства по различни поводи.
• Детска площадка:
Близостта на детската градина наложи изборът на място за детската площадка. Тя е разделена условно: места за игра на най-малките и по-големите и активни деца. Съоръженията са подбрани по сложност и атрактивност спрямо възрастовата група. Изработени са съобразно всички мерки за безопасност на децата. Материалите са дърво и пластмаса с ярки и весели цветове, които разпалват въображението.
• Павилион за закуски и кафе: Разположението на павилиона е преходно между детската площадка и площадното пространство, за да може да обслужва по-голяма част от посетителите на парка, и разполага и с прилежаща площадка за маси.
• Площадка за ролери и скейтборд:
Тази площадка е със значителна големина и с подходяща за каране на ролери и скейтборд. Предвидено е да се покрие с асфалт. Предоставена е възможност тийнейджърите да си изработят и подредят препятствия и рампи. До площадката има свободни тревни площи.
• Кафене:
Кафенето е проектирано така, че да осигури достатъчен брой седящи места и да дава възможност за визуален контакт към вътрешността на парка. Павилионите са разположени в периферията до паркинга с цел зареждането да не нарушава спокойствието на посетителите. Това е своеобразен завършек на композицията.
Функционалното зониране на парковата среда е обезпечено с удобни и бързи връзки както вътре в парка, така и със съществуващата улична мрежа. Главната алея е своеобразна ос, която свързва всички ядра на композицията в посока запад-изток. Предвидената алейна мрежа дава възможност за бърз преход през парка, връзка със съседните блокове, както и за разходка. Търсена е и възможност за отделяне на детските съоръжения от улично-то движение с цел безопасност за децата. Главният подход е проектиран от южната страна и се влива в площадното пространство, ситуирано в централната част.
Много пейки са разположени равномерно около основните ядра на парка и по алеите, като осигНастилките са подчинени на функцията и композицията на алейната мрежа. Търсен е чисг и семпъл рисунък. Главните алеи са асфалтово покритие, както и площадката за ролери. Второстепенните алеи и площадките при предвидените заведения за бързо хранене са проектирани с трошенокаменна настилка. Главният подход и площадното пространство са с унипаваж.
Основата на всеки парк е обемно-прос-гранствената композиция на растителността. Главната цел е приобщаване на територията към заобикалящата среда, изолация от улична-та мрежа, шумозащита, визуална преграда към по-близките блокове. Композицията е пейзаж-на с разнообразни обеми и богат колорит.
Алейните насаждения ог дребнолистна липа (Tilia cordata), полски клен (Acer campastre) и червен дъб (Quercus rubra) осигуряват изолацията и подчертават формата на парка, а разположените в дъги и прави кълбовидни акации (Robinia pseudoacacia „Umbraculifera“) подчертават формите на зелените площи и стават преход между ядрата на парковата композиция.
При детската площадка видовият състав е внимателно подбран, не са предвидени растения с отровни и атрактивни плодове, обилен цъфтеж и бодли или шипове. Тук растителността има за цел да осигури сянка през горещите летни дни, да изолира пространството за игра и все пак да е така подредена, че да дава възможност за прякото наблюдение на децата от придружаващите ги възрастни.
Редуват се открити, полуоткрити и закрити пространства, които осигуряват комфорт на посетителите във всички сезони. Търсени са близки и далечни перспективи. Проектирани са декоративни групи и солитиери на фона на дървесно-храстовите масиви, които обогатяват ефекта на обемно-пространствената композиция. Разнообразието на колорита се осигурява от жълтото на Forsythia х intermedia рано напролет, разнообразните багри на спиреята (Spiraea canthoniensis „Seata” и Spiraea nipponica „Snow Mound” в бяло. Spiraea japonica „Мапоп“ в розово), тьмнорозово и червено от различните форми ма Weigela japonica. Предвидени са и листодекоративнн видове като Berberis thunbergii л аписи“ в тъмночервено, Comus alba „Spaetii“ с изпъстрени в бяло, жълто и розово листа, с|Х*брнст Juniperus chinensis „Hetzii“ и Juniperus squamaia „Blue Alps“. На фона на зелените Acer campastiw Acer platanoides, Tilia cordata контрастира 1 (.’atalpa bignonioides, която се отрупва c едри тъмни цветове през май и юни, Malus „Royalty“ с тьмночервени листа и цветове. Красивите цветове на Magnolia kobus са ефектен акцент. Есенният колорит варира от наситеното жълто Acer platanoides. Betula alba и Tilia cordata до червеното у пурпурното на Parotia persica, Rhus typhina, l.iquidambat* styraciflua. През зимата ефект дават наситено зелените Abies alba, Cedrus atlantica, l luija plicata и сребристите Chaniaecyparis pisifera .Square xsa” it Juniperus scopulorum „Sky Rocket . Интересен акцент са яркочервените зимни клонки па Comus alba „Spaetii“, отделяш като виок жив плет кафенето от главната алея. Целогодишен е ефектът и на интересните със своя хабитус Betula alba „Youngii“ и Moms alba „Pendula“, чиито плачещи корони се открояват на фона на зелената периферия. Много графични са клоните на кълбовидната акация и живите плетове от Ligustrum ovalifolium и Spiraea nipponica „Snow Mound“, които дават гръб на масите към павилиона за закуски спрямо интензивния поток посетители и подчертават площадното пространство. Линията от Robinia pseudoacacia „Umbraculifera продължава в настилката на площадката за ролери, като внася допълнително динамика. Така цялостната композиция на растителността осигурява уют на посетителите и става финален щрих на тази интересна и привлекателна част на квартала.
Сега жителите на „Овча купел“ се радват на завършената градинка. Непрекъснато прииждат хора дори и от най-отдалечените блокове, доволни, че околността се развива и променя. Но от всички нас зависи доброто бъдеще не само на тази, а и на други подобни инициативи, за да стане София по-добро място за живеене.
